ИЗРЀПЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; изрѐпча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Репча се веднъж или няколко пъти. Чука, заедно с още двама авери, беше ограбил една от най-хубавите вили. На милицията ѝ трябваха само три дни, за да ги прибере на топло. В началото Чука се изрепчи на следователя. К. Кънчев, ПР III [еа]. Сред неуспешните опити за възмездие чрез закона бе и прекратеното дело заради осакатен ученик, който му се бе изрепчил при една подобна саморазправа. Д. Петрунова, ГП [еа].